Какво е визуализацията?

Friday, July 10th, 2009

Визуализацията, това е усещане! Да създадеш дух и атмосфера на даден обект. Повечето хора, нямащи пряк допир с тази дейност, не разбират точно за какво плащат, когато поръчват визуализации за своя архитектурен обект, не разбират след като модела на сградата вече е вдигнат, какво толкова има да се прави сега?

Всеки, било то архитект, визуализатор или инвеститор разбира визуализациите по различен начин, от собственото си стъпало , на което стои. Дали една „картинка” е хубава и добре направена разбира се е много субективно нещо и никога не може да се определи без метода на сравнението. И все пак, как една картинка да изглежда по-хубава от друга? И отново: За какво точно плаща човек, когато поръчва визуализации?

– На първо място материалите..и като казвам това нямам предвид физически, а по-скоро самия алгоритъм , чрез който един материал в 3Д програмата изглежда максимално близо до действителността….защото да направиш материал не значи да „плеснеш” проста текстурка върху обема, а значи много , много повече от това – повтаряемост на картата, координатна система в която ляга съответната карта, дълбочина на материала, огледалност, пропускливост на светлината, релеф, обем, лъскавина и т.н…

Светлината – може би най-важното от всички неща.. Осветяването на сцената се постига и зависи от няколко основни елемента: „ключова светлина” –най-често слънцето, „глобално осветяване”-светлината, която пада от небосвода или с други думи – разсеятана светлина, „осветителни тела” вътре или покрай самия обект и настройките им, за да симулират точно определен вид осветително тяло от действителността. Представя се чрез фотометрична крива.

Детайл – майсторство е да се сложи достатъчно много детайл в сцената под формата на обзавеждане, фризчета, корнизи, цокли и т.н. и въпреки това да не изглежда претрупано и кичозно; да се акцентира на местата където се случват нещата а фона да се неглижира

Композицията на кадъра – да се представи съответния обект в най-добрата му светлина, от най-добрата гледна точка, кадъра да е балансиран, да личи кое е акцент и кое фон, да има преден, среден и задан план и никой от тях да не изглежда празен

Постобработката – обикновено тук е мястото, където се създава атмосферата и духа на една визуализация…създава се въздушната перспектива, дълбочина на кадъра (чрез разфокусиране), контрол на контраста според дистанцията от камерата, изсветляване, баланс на цветовете, така че да са харминични като цяло, сияния, добавят се ефекти като от истинска камера: винетиране, аберации и т.н.

Резултатът трябва да изглежда завършен и цялостен, харминизиран…да има единство и баланс на цветовете, реалистично или пък мистично осветление, достоверна околна среда, композиция на кадъра…или с други думи: Да накараш дори лошата архитектура да излгежда добре!

Всички тези неща, ако се борави добре с тях и се изполват със знание, правят една визуализация по-добра от друга…Но както стана въпрос по-рано: Красотата е субективно нещо…

Автор: арх.Владислав Дечев